София - Мъдрост в действие
За нас За проекта Контакти Новини
София - Мъдрост в действие София - Мъдрост в действие София - Мъдрост в действие София - Мъдрост в действие
Джамия Синагога Православна църква Католически храм
Православна църква
Храм Света Неделя

Църквата "Света Неделя" е катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Коручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета. Днес площадът се нарича "Света Неделя".

През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се нарича и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II(1282-1321).Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал"). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.

Вероятно първоначалната църква е била построена през X в. и както други тогавашни софийски храмове е била с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. В този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов катедрален храм. На 7 май 1856 г. започва строежа на новата църква. Тя е трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра.

През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на празника 11 май.

При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.

В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на архитект Никола Лазаров. За три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг.

На 20 юни 1915 г. умира екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.

Църквата е разрушена на 16 април 1925 г. при комунистически атентата по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Убити са 193 души, а ранени - около 500.

След този кървав терористичен акт на БКП църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан. Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон, изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.

Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.

През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.